За нас

„Народ без минало е народ без бъдеще.

Всеки народ трябва да знае своето минало и да се учи от него....”

            Миналото на село Орешене е достойно за уважение. Следата на съществуването му можем да проследим през миналите векове, до времето на първите заселници – траките. Легендите и преданията за селото са многобройни, но всички изтъкани от доза истински исторически събития.

            През времето на турското робство, макар че селото изнемогвало от налози и данъци към турската хазна, орешанчани помислили и за обучението на децата си. Първоначално, през далечната 1878 година, училището се помещавало в малка одая на частна къща, но понеже стаята отеснявала се наложило да се построи училище. Това става след Освобождението – през 1882г. Училището е направено по стопански начин, с помощта на населението. То било на два етажа – първият служил за склад на дърва, а във втория имяло две класни стаи и по една канцелария за даскала и кмета. Всяка година кметът и училищното настоятелство са спазарявали учител да даскалува от Димитровден до Гергьовден.

            Разраствало се селото през годините... и така до 1930 година, когато се наложило „отесняващото” училище да бъде разширено. Сградата била съборена и започнала подготовка за построяване на нова. В продължение на 5 години, с активната помощ на местното население, се построява новото училище, а през това време класните стаи били настанени в частни къщи. През 1936- 1937 година към него се открива прогимназия.

            С течение на времето броят на учениците намалял и се наложило от 1960 година в сградата да бъде настанено първото в страната логопедическо училище. То е за ученици с речеви нарушения, които идват от цялата страна. За кратко време, с труда на учителите, е преустроена сградата и е пригодена за нуждите на училището. Тя е водоснабдена, електрифицирана, пристроени са баня, кухня, столова. Пръв директор е Иван Иванов, а най-дългогодишен директор е Иван Дилов. През първата година в училището са приети 60 деца от първи до четвърти клас. Идват и учители логопеди, с които се провежда квалификационна дейност.

           През 1966-1969 година последователно се откриват шести, седми и осми класове. Но базата се оказва тясна за нуждите на училището. Част от класовете учат в сградата на кметството, работилницата е в частна къща. Това налага разширяването на базата.

            За 2 години, с активната помощ на учителския и помощния персонал е построено северното крило на училището. То е с 5 класни стаи и 5 спални помещения.

През 1971 година е завършено и южното крило на училището, което е с 3 класни стаи, 3 спални помещения, кухня и столова.

            През 1973 година, с ентусиазираната помощ на учителския колектив са построени работилница, физкултурен салон, логопедични кабинети и санитарни помещения. В продължение на много години, ремонтът на училището се извършва с доброволен труд на самите учители.

На 1 ноември 1985 година е честван 25 – годишния юбилей на логопедическото училище и по този случай то е наградено с орден „Кирил и Методий” – ІІІ степен.

През своето съществуване то е дало образование и е коригирало говора на повече от 460 ученици. Много от неговите възпитаници са завършили след това и по-голямо образование. Те често идват тук със спомените си за ученическите години и с благодарност към учителския колектив.

През 1993 година е свален статута на „логопедично училище” и с решение на Общински съвет е преобразувано в Основно училище приемащо името на големия син на България – „Васил Левски”.

Така е вървяло Орешенското училище през годините, за да стигне до наши дни. За него разказват в спомените си местните родолюбци. То е гордост на селото повече от един век. Вплело е в историята си съдбата на няколко поколения. То е виделината към миналото, скромна летопис и надеждата за бъдещето, което жителите на Орешене заслужават.